ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИЗПОЛЗВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК
Всеки работник и служител има право на платен годишен отпуск, защото се нуждае от време за почивка и възстановяване на работоспособността. В практиката обаче се случва често, трудовото правоотношение да се прекрати, преди да бъдат използвани всички дни от полагащия се платен годишен отпуск. Тогава, за да не бъде ощетен работникът или служителят, законът предвижда той да получи парично обезщетение, което да компенсира неизползваната почивка.
Правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възниква, ако са изпълнени едновременно следните две условия:
1. трудовото правоотношение е прекратено;
2. имате неизползвани дни от платения годишен отпуск.
За да получите обезщетението, няма значение как е прекратен трудовия договор – важното е да имате неизползвани дни платен годишен отпуск. Това право възниква независимо от причината, заради която е прекратено трудовото правоотношение — по взаимно съгласие, по инициатива на работника или работодателя, поради изтичане на срока на договора или пенсиониране. Нещо повече, работодателят е длъжен да изплати този вид обезщетение, дори когато сте били дисциплинарно уволнени. Практиката показва, че в този случай много работници и служители губят реални пари, защото погрешно мислят, че при наказание се губи всичко. А истината е доста прозаична – ако трудовият договор бъде прекратен, неизползвания отпуск не може да се прехвърли, поради което работодателят е длъжен да го компенсира с пари.
Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се определя по следната формула:
Обезщетение = ДБТВ х НДПГО, където:
ДБТВ - дневно брутно трудово възнаграждение;
НДПГО - неизползвани дни платен годишен отпуск.
Дневното брутно трудово възнаграждение се определя, като последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение, се раздели на броя работни дни в този месец. Като се умножи получената сума с броя на неизползваните дни отпуск, се получава размера на дължимото обезщетение.
Трябва да имате предвид, че в брутното трудово възнаграждение се включва не само основната заплата, но и допълнителните възнаграждения с постоянен характер (напр. клас прослужено време, бонуси с постоянен характер и др.).
За да стане ясно как следва да се направи пресмятането, ще дам следния пример:
Да приемем, че последното получено от работника възнаграждение е в размер на 1200 евро, за 20 отработени дни. При прекратяване на трудовото правоотношение той е имал 12 дни неизползван отпуск. Следователно, дневното брутно трудово възнаграждение е в размер на 60 евро ( 1200 евро : 20 раб. дни = 60 евро/ден).
Размера на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е:
60 евро/ден х 12 дни отпуск = 720 евро (бруто)
От дадения пример става ясно, че това не е „символична сума“, тъй като често става дума за стотици или дори хиляди евро. Парадоксалното обаче е, че при прекратяване на трудовото правоотношение, много работници и служители подценяват това обезщетение и с лекота губят реални пари, които вече са заработили. Ако не искате да ги подарите на
работодателя си, трябва задължително да обърнете внимание, дали в заповедта за уволнение е посочено, че имате неизползвани дни платен годишен отпуск. В случай, че не сте използвали целия си отпуск, но в заповедта за уволнение това не е отразено, тогава със сигурност имате проблем! Липсата на подобна информация означава само едно - работодателят не смята да Ви изплати тези средства. При това положение, за да си получите парите, трябва задължително да предприемете незабавни действия.
В следващите редове ще споделя два примера от моята практика, за грешки допускани от работници и служители, които след това се използват срещу тях, за да не им се платят дължимите суми.
При прекратяване на трудовото правоотношение, освен заповедта за уволнение, понякога се дават и други документи за подписване. Ако не прочетете внимателно всеки документ, а ги подпишете „на доверие“, има опасност да подпишете молби за отпуск (за минал период), който реално нито сте поискали, нито сте ползвали. Имайте предвид, че основното доказателство за ползване на отпуск, е молбата в която сте изразили това свое желание. Следователно, ако в деня на уволнението, подпишете молби за отпуски със задна дата, то тогава Вие със сигурност ще загубите полагащите се пари от обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
Има и случаи при които, в заповедта за уволнение е въведен допълнително изричен текст, с който декларирате, че нямате претенции към работодателя за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Когато това твърдение отговаря на истината, тогава е нормално и естествено да го потвърдите с подписа си. Ако обаче не сте получили всички дължими суми, но сте подписали заповедта за уволнение без да прочете целия ѝ текст, то тогава този документ може да се използва срещу Вас, ако имате финансови претенции към работодателя.
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е гарантирано от закона право, което следва да отстоявате. Ако не го потърсите от работодателя си, дължимите суми няма да се появят сами и най-вероятно ще ги загубите.