ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ОСТАВАНЕ БЕЗ РАБОТА
- една заплата,
КОЯТО РАБОТОДАТЕЛЯТ РАЗЧИТА ДА НЕ ПОИСКАШ
Практиката показва, че много често работодателите “забравят” да изплатят обезщетение за оставане без работа на работник или служител, след като са го уволнили. В повечето случаи, причините са доста прозаични – от една страна, работодателят няма интерес да ги информира за това тяхно право, а от друга, заинтересованата страна не си търси полагащото ѝ се обезщетение. Така на практика, работникът или служителят губи пари, не защото няма право, а защото бездейства и с това помага на работодателят да си спести една заплата.
Целта на обезщетението е да се осигури минимална финансова защита на работника или служителя в преходния период (1 месец) след уволнението. То се дължи от работодателя, без да е необходимо работникът или служителят да води дело пред съда, за да доказва това свое право.
За да получите този вид обезщетение, трябва задължително да са изпълнение следните две условия:
- да сте останал без работа след уволнението;
- трудовият договор да е прекратен по инициатива на работодателя поради:
• съкращаване в щата;
• намаляване обема на работа;
• закриване на предприятието или на част от него;
• спиране на работа за повече от 15 дни;
• при отказ на работника или служителя да последва предприятието или негово поделение, когато то се премества в друго населено място;
• когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.
Важно е да знаете, че работникът или служителят няма право да получи обезщетение за оставане без работа, ако трудовото му правоотношение е прекратено по негово искане, или когато то е направено по взаимно съгласие между страните. Затова, преди да подпишете заповедта за уволнение, трябва много внимателно да прочете, на какво основание е прекратен трудовия Ви договор, тъй като понякога има разминаване между казаното и написаното. Работодателят има интерес прекратяването да се извърши на „удобно“ за него основание - такова, което не Ви дава право да оспорите уволнителната заповед пред съда, когато не сте съгласни с нея.
В моята практика често ми се е случвало работник/служител да е искал съвет, как да постъпи, когато собственикът на фирмата му е казал, че от няколко месеца бизнесът не върви и има финансови затруднения, заради което е принуден да направи съкращения във фирмата, като за целта предлага трудовия договор да се прекрати по взаимно съгласие. При тази ситуация са възможни следните решения:
1. Ако желаете да прекратите бързо и лесно трудовото си правоотношение с досегашния работодател и да започнете веднага нова работа, е най-добре да приемете това предложение и прекратяването да се случи по взаимно съгласие.
2. Когато прекратяването на трудовия договор се иска от работодателя, а работникът или служителят не желае да бъде освободен от работа в този момент (най-честите причини за това са страх, че дълго време няма да си намери работа; има кредит, по който всеки месец трябва да внася погасителни вноски; харесва работата си и го устройва възнаграждението и др.), не е в негов интерес да се съгласява прекратяването да стане по взаимно съгласие, защото ще загуби немалка сума пари. Това е така, защото, ако приеме предложението на работодателя, той няма
да получи обезщетение за оставане без работа в размер на една брутна заплата. Работникът или служителят ще продължи да губи пари и в случай, че се регистрира в Бюрото по труда и дълго време след това не започне нова работа, тъй като ще взема обезщетение за безработица за по-малък период от време и в по-малък размер, от това което би получил, ако работодателят едностранно е прекратил трудовото правоотношение.
Обезщетението за оставане без работа е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от един месец. То се дължи единствено и само, когато работникът или служителят е останал реално без работа през следващия един месец след уволнението. Ако започне нова работа, примерно след 10 дни, той ще има право да получи обезщетение само за тези 10 дни, през които е останал без работа.
Тъй като обезщетението се дава от работодателя, като компенсация за реална безработица, работникът или служителят трябва да му докаже, че е останал действително без работа в продължение на един месец след уволнението. За целта следва да се удостовери, че през този период не е започвал нова работа, т.е. не е сключвал друг трудов договор. Тези твърдения се доказват чрез представяне на извършената регистрация в Бюрото по труда или справка от НАП за актуалното състояние на Единния електронен трудов запис (ЕЕТЗ) по партидата на работника/служителя (от 01.06.2025г. няма трудова книжка, в която се вписват сключените трудови договори).
